Дефиниция на социално предприемачество

   Социалното предприемачество е основано на нови и иновативни бизнес модели за разработване, финансиране и реализиране на решения на социални, културни или екологични проблеми.  Тази дефиниция и концепция може да бъде съотнесена към различни неправителствени, доброволчески организации, специализирани предприятия и млади предприемачи с различни социални цели и убеждения.     Предприемачите с нестопанска цел – „социална цел“  обикновено измерват ефективността, като използват бизнес показатели като печалба , приходи и увеличение на цените на акциите , но те съчетават  цели за повече приходи с генериране на положителна социална възвращаемост. Социалното предприемачество обикновено се опитва да постигне по-широки социални, културни и екологични цели, често свързани с доброволческия сектор , в области като облекчаване на бедността, здравеопазване и развитие на общностите .

    Понякога могат да се създават социални предприятия, които да генерират печалба, чрез която да подкрепят социалните или културните цели на организацията.     Например, организация, която има за цел да осигури жилище и заетост на бездомните,  както за набиране на финансови средства, така и за осигуряване на заетост на бездомните.

   През последните години  социалното предприемачество е изключително много улеснено от използването на интернет , социалните мрежи и социалните медий и уебсайтове. Новите електронни медии  позволяват на социалните предприемачи да достигат до голям брой хора, които все още не са географски близки, които споделят едни и същи цели и ги насърчават да си сътрудничат онлайн, да научат повече за проблемите, да разпространяват информация за събития и дейностите на обществото и да набират средства.

   В началото на новото десетилетие учени и практици обсъдиха кои хора или организации могат да бъдат считани за социални предприемачи. Досега не е имало твърд консенсус по отношение на определението за социално предприемачество, тъй като толкова много различни области, дисциплини и видове организации са свързани със социалното предприемачество – от бизнеса с нестопанска цел до хибридни модели, съчетаващи благотворителна работа с бизнес дейности, благотворителни организации, доброволчески организации и неправителствени организации. Филантропите, социалните активисти, природозащитниците и други социално ориентирани практикуващи, често се наричат ​​социални предприемачи. Социалните предприемачи могат да включват различни видове кариера и професионален опит, като се започне от социалната работа и развитието на общността на предприемачеството и науката за околната среда . Поради тази причина е трудно да се определи кой е социален предприемач. Дейвид Борнщайн дори използва термина “социални новатори” взаимозаменяемо със социалния предприемач, поради творческите, нетрадиционни стратегии, които много социални предприемачи използват. За по-ясна дефиниция на това какво означава социалното предприемачество, е необходимо да се определи функцията на социалното предприемачество, отделно от други дейности, насочени към доброволческия сектор и благотворителност, и да се определят границите, в които работят социалните предприемачи. Някои учени са се застъпили за ограничаване на срока, в който учредителите на организациите могат да получават дивиденти, вместо доходи от дарения или безвъзмездни средства.

    Социалното предприемачество в съвременното общество предлага алтруистична форма на предприемачество, която се фокусира върху ползите, които обществото може да получи.  Просто казано, предприемачеството става социално начинание, когато трансформира социалния капитал по начин, който влияе положително върху обществото.    Това се счита за ефективно, защото успехът на социалното предприемачество зависи от много фактори, свързани със социалното въздействие, на които традиционните корпоративни бизнеси не дават приоритет. Социалните предприемачи са ангажирани с  непосредствени социални проблеми, но също така се стремят да разбират по-широкия контекст на проблема в неговото интердисциплинарен разрез. Постигането на по-голямо разбиране за това как проблемът се отнася до обществото, позволява на социалните предприемачи да разработват иновативни решения и да мобилизират наличните ресурси, за да повлияят глобално на обществото. За разлика от традиционния корпоративен бизнес, социалното предприемачество се съсредоточава върху увеличаването на печалбите и  социалната удовлетвореност , а не единствено в получаване на максимална печалба    Както частни, така и държавни организации в световен мащаб са имали множество инициативи с огромен финансов ресурс, за да дадат възможност на развитие на необлагодетелстваните общности и индивид в неравностойно положение.

Предназначение на социално предприемачество

    Социалният бизнес е бизнес, който е насочен към социална кауза. Инвестицията, направена от социалните предприемачи, е изцяло ориентирана към общественото благосъстояние, а не към частна печалба. Въпреки това инвеститорът може да си върне парите след определено време и да покрие всички оперативни разходи на организацията.

    Независимо, че социалният бизнес може да се осъществява във всяка област, като  сектори –  здравеопазване, жилищно настаняване, хранене, образование, финансови услуги за бедните и изоставените са приоритетни. За разлика от организациите, в които рентабилността се измерва с постигнатите печалби, успехът в социалния бизнес се определя от размера на положително въздействие, която може да създаде, положителната промяна в социума.

    Както бе споменато по-горе, финансовите печалби имат своето място и организациите в социалния бизнес също придават принадена стойност.  В крайна сметка устойчивостта както на организацията, така и на инвеститора е важна, а печалбата е компонент, който прави устойчивостта възможна. По същество, има ограничение за размера на печалбите, които организацията може да реализира и може да се реинвестира отново в бизнеса. Като цяло социалният бизнес не може да реализира печалби, надхвърлящи направените инвестиции.

     Всъщност в социалния бизнес границата между рентабилността и социалния принос е много трудна за поддържане и често се случва,  социалните предприятия да станат организации с печалба след няколко години работа.

     Терминът “социален бизнес” често се бърка със социалното предприятие. И двете са сходни, в някои посоки, но в други са различни . Всъщност социалният бизнес може да бъде наречен  компонент на социалното предприятие или един от начините, по които социалното предприятие функционира. Освен това едно социално предприятие може да получава финансови средства от хора и институции, а социалния бизнес не може.

    Концепцията за социалния бизнес е дадена от Мухаммад Юнус, който по същество е представен като алтернативен модел на капитализма. Тя има за цел да преодолее недостатъците и неуспехите на капитализма, които се фокусират само върху печалбата и игнорират или не успяват да се справят с други страни на бизнеса. Той създаде нова система, в която печалбата и социалният бизнес съществуват едновременно. Също така, социалните предприятия не са възпрепятствани да реализират печалби. Те обаче не могат да получават дивиденти и да реинвестират спечелените пари в бизнеса, за да мащабират операциите си и да дават максимална полза за своите учредители.

    Концепцията за социалния бизнес набляга на система, основана на действия, в която  хора в неравностойно положение директно участват в неговия растеж. Проф. Мохамад Юнус използва това, за да създаде “Грамън Банк” като основния фокус е  микрокредитиране, без условия за предоставяне на имот или актив като ипотека. Това създава възможности на хора в неравностойно положение за социално включване и участие на свободния пазар, без да се разчита на държавни помощи.  

Социалният франчайзинг като ефективна форма в социалната икономика

 Понятието franchising идва от английската дума franchise, която е навлязла от френски и според Oxford Dictionary означава, “привилегия, дадена от суверен на човек или на група хора“. Новата история на франчайзинга започва в средата на нашия век, когато продавача на машини за млечни шейкове Рей Крок посещава ресторанта, управляван от братята Do Donald в Калифорния. Той вижда препълнения паркинг от клиенти, чакащи за вкусните пържени картофи, решава да купи правата на франчизиране и така поставя началото на един проспериращ бизнес. През 60 – те години франчайзингът бързо навлиза в Европа предимно в отраслите хотелиерство (например хотелските вериги “Хилтон“,“Шератон“,“Холидей ин“ и др.), ресторантьорство, търговия с козметика, облекло, обувки, както и при извършването на определени услуги – химическо чистене, даване на автомобили под наем и др.

  Франчайзингът има сложна природа. Той се утвърждава като печеливша концепция за изграждане на междуфирмени отношения за бърза експанзия на вътрешния и на международния пазар на определени стоки и услуги. От гледна точка на маркетинга той е пазарно ориентиран метод за продажба на бизнес услуги на независими, обичайно малки компании, които притежават капитал, но нямат достатъчно бизнес опит. Също така той представлява и канал за реализация.

    От гледна точка на мениджмънта той е хибридна организационна форма, която е разположена между двата екстремни варианта – вертикалната междуфирмена интеграция и операции между напълно независими форми. Въпреки, че контрагентите по операцията са независими, сделките които сключват помежду си имат характера на вътрешнофирмени операции.

    От позициите на международния бизнес франчайзингът е метод за навлизане на международния пазар, съответстващ на третия етап от процеса на интернационализация на бизнеса, след класическото лицензионно съглашение и преди изграждането на смесени фирми. При него се съчетава една успешна комбинация от по – нисък риск, характерен за дистрибуторските, комисионните и агентските операции и прецизен контрол , характерен за смесените фирми.

    Макар и описателно, това определение включва четири основни елемента на франчайзинга, които могат да се представят по следния начин:

– фрайчайзингът е система за организиране на пласмент на стоки и/или услуги.

– франчайзодателят предоставя на франчайзополучателите ползването на срещу определено възнаграждение на франчайзингов пакет.

– франчайзополучателите (франчизати) са самостоятелни юридически лица и автономни организационно – стопански единици.

– франчайзодателят (франчизор) се контролира функционирането на франчайзинговата система.

    Социален франчайзинг е адаптиране на търговска техника на франчайзинг, която да послужи за социални цели.  Конвенционалните франчайз модели използват различни типове договорни отношения, чрез които собственикът на определна марка може да генерира приходи от други хора, организации или компании, които желаят да търгуват с тази марка.  Договорът обикновено предвижда, че франчайзодателят предписва оперативни методи, стандарти за качество, обучение, насоки за дизайн, униформи и спецификации за суровини. В замяна франчайзополучателят плаща част от печалбата.    Социален франчайзодател може да затвори кръга, като направи франчайзополучателите членове на франчайзинговото предприятие.

   Франчайзингът е начин за бързо разширяване на бизнеса и е изключително зависим от силната марка. Британската Франчайзинг асоциация определя франчайзинг като “предоставянето на лиценз от едно лице (франчайзодателя) на друг (франчайзополучателя), което дава право на франчайзополучателя да търгува под търговската марка / търговско наименование на франчайзодателя и да се възползва от целият пакет, включващ всички елементи, необходими за стартиране на собствен бизнес без необходими знания и умения и да го управлява с постоянна помощ на предварително определена основа.

   Франчайзингът е много често използван инструмент за развитие на бизнеса – само за McDonald’s (70% от неговите 26,500 ресторанта са франчайзи). Той дава възможност на новатор с добра бизнес идея да опакова интелектуалната си собственост и да я продаде на други предприемачи. Обикновенно франчайзодателят получава по-бързо възвръщаемост на изобретателността си, докато франчайзополучателите могат да стартират с минимален риск и разходи.

   В случай на социален франчайзинг, целта е да се намалят разходите, времето и риска, свързани с създаването на социално предприятие, чрез копиране на съществуващ модел. Идеята е нещо като “свещен граал” в развитието на бизнеса, тъй като тя обещава значително подобряване на социалната възвращаемост за дадена инвестиция,  време за развитие, както и намаляване на рисковете и разочарованието, които обикновено са част от стартирането на бизнеса.

     Социалният франчайзинг е поредната социална иновация в икономиката и социалните дейности. Към днешна дата, социалния сектор представя множество свободни интерпретации на термина. Голям брой на различните модели са били осъществени под името на социалния франчайзинг. Тези модели варират от прости лицензионни споразумения до съвместни предприятия (joint venture) с различна сложност. Основната разлика, и това, което прави всеки един вид неспопанска организация уникална, е че целта на бизнес модела е да се създаде социални ползи вместо парични печалби. Това е в контраст с много търговски франчайзи, които доставят някои социални или благотворителни резултати, но които са инцидентни спрямо основния им фокус, който е печалбата.

   Ако бъде генерирана печалбата в социалния франчайз, тя се преразпределя към една или други части на организацията, за да се създадат и други социални помощи, вместо да бъдат пренасяни на акционерите като дивидент. По-конкретно, социалният франчайзинг може да се разбира като коопериране на основата на договорно сътрудничество на децентрализирани предприемачески единици с централно звено за подкрепа, създаващо единни стандарти за качество и поддържащо от обща философия. Тази кооперация създава социални ползи и основната дейност не е свързана с печеленето на пари. Редица са моделите, чрез които социалният франчайзинг може да подпомогне предприемачи, неправителствени организации, представители на социални предприятия и младежите с увреждания за организиране на модели на социални предприятия и осигуряване на трудова заетост на млади хора:

– расте социалното въздействие в съответствие с мисията на компанията, но без да разрастване на организацията чрез традиционно йерархичния начин, който създава бюрократизъм и проблеми

– избягва преоткриване на изначално познати принципи за водене на бизнес. Използва вече изграденото ноу-хау, което помага за по-бързото и по-лесно стартиране

– дава възможност за местно управление, гъвкавост и приспособяване към контекста и обстоятелствата

– използва национална организация (съвместно закупуване, обща политика на доверието, ефективна комуникация, икономии от мащаба)

– споделя успешни модели по начин, който съчетава социални и финансови цели (социално въздействие и финансова устойчивост)

– работи чрез истински партньорства за взаимна изгода, под обща идентичност

– прехвърля властта и насърчава предприемачеството

    Иновативността на социалният франчайзинг като социална практика може да бъде представена в три основни посоки:

– организационна: наличието на готов и апробиран бизнес модел и алгоритъм с бизнес дейности с доказана ефективност и социален ефект. Състои се от набор от готови споразумения, договори за доставка на суровини, успешен маркетинг на една вече защитена продуктова марка и изисквания към потребителските качества на предлаганите продукти и услуги

– технологична: използване на модерни и иновативни технологични решения с голям икономически потенциал и устойчивост, напълноя ясни правила за внедряване на иновативни технологични решения в бизнес практиката.

– потребителска: моделите на социален франчайзинг имат вече доказани място и роля в структурата на потребителското търсене. Те предлагат продукти и услуги, които се радват на голямо потребителско търсене и са в пълно съответствие на модерният и стилен начин на живот на съвременните потребители.

Основни разлики между комерсиалният и социалния франчайзинг

Въпреки,  че концепцията на франчайзингът може да бъде адаптирана към социалния сектор остава необходимо да се прецени доколко комерсиалния сектор може да бъде модел. Съществуват значителни разлики между търговският и социалния сектор, които подсказват, че е необходимо подхода да се диференцира при адаптиране на системата в социалните проект.

   Подобно на търговските франчайз системи, социалния франчайз модел се състои от няколко основни елемента:

• “Прототип” и неговата репликация на други места;
• „Наръчник“, който представя периодични дейности;
• „Име на марката“;
• Договор за управление на взаимоотношенията и разпространението на отговорностите между франчайзодателя и франчайзополучателите;
• Стандартизирано обучение;
• Систематични, стандартизирани методи за оценка и контрол на качеството;

   Въпреки това има някои разлики между системите за франчайзинга в търговския и в нестопанския сектор:

• Различна цел

    Основната цел в нестопанския сектор е да не се увеличи печалбата, а по-скоро да се постигне максимално социално въздействие. Това означава, че франчайзодателят може да е по-малко търговски ориентиран в набирането и управлението на своите франчайзополучатели. Освен това франчайзинговите практики и дейности може да са по-трудни за изпълнение.

• Различна целева група

   При социалният франчайзинг “клиентската база” е различна. Организацията с нестопанска цел най-вероятно подпомага своите целеви групи и изисква от тях да бъдат винаги клиенти. Това означава, от една страна, че не винаги може да очаква плащане от тях, а по-скоро един вид подкрепа със съфинансиране.

• Донор

Социалните франчайз системи обикновено зависят от финансовата подкрепа. Така е  по време на стартиращата фаза, но също така и за да остане модела устойчив във времето. Това изисква да се добави още един нов играч в социално-бизнес отношенията. Обикновенно донорът има свои собствени политики и програми, които трябва да изпълнява и изисква от бенефициента си да изпълнява.  Това може да доведе на конфликт на интереси за франчайзодателя и франчайзополучателите, които трябва да да вземат под внимание предпочитанията на донорите.