Според Световната организация по туризъм (UNWTO), устойчивият туризъм е „Туризъм, който взима предвид настоящото и бъдещото си влияние над икономиката, обществото и околната среда и задоволява нуждите на посетителите, индустрията, природата и приемните общности. Съответно устойчивият туризъм трябва:

• да използва по оптимален начин природните ресурси, които представляват ключов елемент в туристическото развитие, поддържайки жизненоважни екологични процеси и подпомагайки закрилата на природното наследство и биологичното разнообразие.
• да уважава социалната и културна автентичност на приемната общност, да предпазва тяхното материално и живо културно наследство и традиционни ценности и да допринася за разбиране и толерантност между различните култури.
• да осигури надеждно, дълготрайно икономическо развитие, предоставящо справедливо разпределени социално-икономически ползи на всички заинтересовани страни, сред които стабилна заетост и икономически възможности, както и облекчаващи бедността социални услуги за приемните общности.

Развитието на устойчивия туризъм изисква информираното участие на всички заинтересовани страни, както и силно политическо ръководство за да се осигури широко участие и изграждане на консенсус. Постигането на устойчив туризъм е непрекъснат процес и изисква постоянен мониторинг на въздействията и прилагане на съответните превантивни и/или коригиращи мерки когато е необходимо. Устойчивият туризъм също трябва да поддържа високо ниво на задоволеност на туристите, да им предостави съдържателно преживяване, повишавайки информираността им относно проблеми свързани с устойчивостта и да ги приканва към устойчиви туристически практики.

В България съществуват изключително богати възможности за практикуване на устойчив туризъм управляван от социални предприятия и те са:

• традиции и опит – наличие на опит и традиции сферата на туризма, въпреки че те са преди всичко в областта на ваканционните морски и планински туризъм.

През последните пет години алтернативният туризъм в България се развива все по-бързо и печели голям брой туристи. Малко известни доскоро, населени места като Боженци, Рибарица, Доспат, Добринище, Добърско, Лещен, Ковачевица, Долен и много други стават все по-пред-почитани дестинации за сметка на големите планински и морски курор-ти. Петзвездните хотели успешно се заместват от битови къщи, а скъпите ресторанти с автентични механи. Луксът е далеч по-малко, което се превръща в основния коз на селския туризъм. Въпреки кризата, през последните две години, в селския туризъм не се наблюдава отлив и къщите за гости рядко остават празни.

За разлика от големите планински и морски курорти като Банско и

Слънчев бряг, където активният сезон е в рамките на няколко месеца, при селския туризъм посещаемостта не се променя в рамките на годината.

Високо оценявана, особено от чужденците, са автентичната българска  кухня, фолклорът и уникалната природа. Според много от собствениците на къщи за гости, кризата се е отразила единствено на продължителността на престоя на гостите, но това е напълно компенсирано от големия интерес на по-голям кръг туристи. Къщите за гости не разполагат с модерни СПА центрове, като тези в Банско, например. Това, обаче, често се счита за предимство. Така успешното развитие на селския туризъм се основава на успешната формула, „дадена” на местните хора от природата, историята и селския бит: минерални извори и природни феномени, красиви пейзажи, вековни църкви, екопътеки и завладяващата топлота на домашния уют.

Въпреки тези позитивни тенденции и ръста на пазара на селския туриъм, в България все още този сегмент е много слабо развит, особено що се отнася за вътрешния пазар. Според данни на Българската асоциация за алтернативен туризъм от 2011 година, в България само 0,1% от туристите практикуват селски туризъм като от това се генерират само 0,5% от общите приходи в туризма. Около 90% от туристите в този сегмент са чужденци. Вътрешният пазар, въпреки ръста през последните години, като цяло е недостатъчно развит. В Европа селският туризъм представлява 22–23% от туризма като цяло, а приходите от него са 1–1,2 млрд. евро. В страни като Италия и Австрия той се изразява предимно в почивки във ферми – агротуризъм. В Австрия например, в зелените площи и в планините няма хотели, а само ферми. У нас има едва няколко ферми, които предлагат агротуризъм. Агротуризмът като подвид на селския туризъм в съчетание с устойчиво земеделие има голям, но недостатъчно развит потенциал в България. Проблемите за развитието на селския туризъм у нас, най-общо могат да се формулират така:

• липсва резервационна система за настаняване в селския туризъм;
• няма туроператори на селски туризъм;
• слаба рекламна дейност;
• предлагането на развлекателните дейности и културни мероприятия са в начален етап на развитие;
• тематичен туристически продукт, свързващ престоя на туристите с определена активност и дейност, едва сега започват да се създава;
• селският туризъм е сезонен, което намалява годишната реализация и печалба;
• продуктът в селския туризъм е с ниска добавена стойност;
• липсва подходяща инфраструктура – лоши пътища, липса на указателни знаци, информация, други;
• липса на професионален опит и познания в преобладаващата част от практикуващите или желаещи да практикуват селски туризъм;

Въпреки тези слаби страни, потенциалът и в този сектор е голям и дава възможност за развитие на успешен бизнес. Социалните предприятия са подходяща форма за успешен бизнес модел в селския и аграрния туризъм, защото дават възможност за трудова интеграция на хора с увреждания със земеделски и обслужващи дейности. Традицията в селските кооперации в България, може да бъде пренесена и трансформирана в социални кооперации, които да развиват аграрен, селски или екологичен туризъм.